Египетска мау (Egyptian mau)

       

Египетската мау е порода късокосместа домашна котка, произхождаща от обитаващите Египет улични породи запазили естествения за дивите представители на семейство Котки петнист външен вид. Тези котки са отглеждани и почитани в Египет още преди 4000 г. и техни изображения се срещат в древни папируси. Египетската мау е била обожествявана като се е смятало, че тя е превъплъщение на богинята Бастет, която предпазвала от страшни бедствия и спомагала за узряването на реколтата. Тези котки са били отглеждани в храмовете, посветени на Бастет, както и в домовете на египетската аристокрация, където са били считани за членове на семейството с всички произтичащи оттук привилегии. Средна по размери, с добре развита мускулатура. Лапите са малки и кръгли, което придава на походката ѝ особен характер все едно стъпва на пръсти. Опашката е със средна дължина и заоблен край. Главата е с триъгълна форма и заоблен контур. Големи бадемовидни очи. Къса, копринено мека козина, окраската е петниста, но от 2006 г. стандартът за породата признава и изцяло черните, както и сини мау. На главата си има черна буква М между очите. Характерът й е жизнерадостен, активен, игрив, със запазен ловен инстинкт към мишки и гризачи. Много любвеобилна към стопаните си и недоверчива към непознати. Добре се разбира с други котки. Трудно понася самотата, смяната на климата и студа и лесно настива.

Сомалийска котка (Somali cat)

       Породата произхожда от спонтанно появили се дългокосмести екземпляри от поколенията на абисинските котки. Тялото на сомалийската котка е със средна големина. Главата й е средно голяма с клинообразна форма, закръглен череп, с добре развити челюсти и рязко очертано подбрадие. Ушите са големи, обрасли с косъмчета. Очите са с бадемовидна форма, големи, блестящи и изразителни, със зелен или кехлибарен цвят. Има сравнително дълги крайници и дълга опашка. Козината е мека, пухеста, гъста, със средно дълъг косъм. На шията има типична косместа яка, а на долната част на тялото – характерни черни „чорапки“. На плещите козината е малко по-къса, на гърба е по-дълга, а на корема е най-дълга. Типичен признак на котките от тази порода е окраската на козината и на отделните косми. Характерът на окраската на козината е тикинг, като цветовите вариации са същите, както при абисинските котки. Срещат се медночервени с шоколаден оттенък, бежови с тъмнокремав отенък, с естествена окраска (червеникава муцуна, черни или тъмнокафяви възглавнички на лапите и кожната покривка между пръстите). Сомалийската котка е много нежна, дружелюбна и миловидна. Има спокоен нрав. Бързо се привързва към членовете на семейството. Има игрив и весел характер, но често обича да пуска в действие ноктите си. Характерно за котките от тази порода е, че игривостта е изразена не само в ранната възраст, но и в преклонна възраст (дори до 10-годишна възраст). Отлично съжителства с други домашни любимци – кучета, зайци, папагали и котки от други породи. Отличава се с повишен апетит, поради което храненето трябва да се регулира, за да не затлъстява.

 

Ориенталска котка (Oriental cat)

              Ориенталските късокосмести породи произхождат от сиамските котки, поради което имат известна прилика с тях (по екстериор и темперамент), но се отличават по обагрянето на очите. Характерна особеност при тях са яркозелените очи (без жълт оттенък), като яркосини очи имат само белите ориенталски котки. Представителите им се отличават с елегантност и изящност. Ориенталската котка е елегантна и изящна. Има средно дълго, източено, гъвкаво тяло. Шията е дълга и тънка. Размерите на тялото, крайниците, главата и опашката са пропорционални и хармонични. Главата е средно голяма, с клиновидна форма, дълга, с тясна муцуна и със забележимо издадена напред брадичка. Носът е дълъг и прав, като продължава по линията на челото, без стоп. Ушите са големи, широки в основата, като краищата им са леко заострени. Очите са широко поставени, средно големи, с бадемовидна форма, с яркозелен цвят (само белите са с яркосин цвят), косо по отношение на носа. Крайниците са дълги, тънки, с малки овални лапички. Задните крайници са малко по-дълги от предните. Опашката е дълга, права, завършваща конусовидно. Козината е къса, нежна, блестяща, плътно прилепваща към тялото. Оцветяването трябва да бъде по възможност в един тон, като всеки косъм трябва да е оцветен еднакво по цялата дължина. Вибристите и ресниците трябва да бъдат едноцветни, съответстващи на окраската на козината.
За недостатъци на породата се смятат масивно тяло, кръгла глава, къса, дебела или закривена опашка, а също и жълтеникав оттенък на очите и бели петънца или отделни бели косми по козината. Тези котки са много силни и атлетични. Характерите им са ярки и разнородни като окраската им. Имат общителна и обичлива природа. Любопитството им е огромно и се интересуват от всичко наоколо. Приличат на кучетата – обичат хората и най – вече своите стопани, към които се привързват много силно. Изключително умни са и се учат лесно. Много са гласовити, направо бъбриви – много мяукат и много мъркат. Имат силен глас и не се боят да го използват. Нуждаят се от компания постоянно, тъй като в противен случай се депресират и това може да се отрази много неблагоприятно върху психичното им здраве.

Руска синя котка (Russian Blue Cat)

        Котки от тази порода попадат в Западна Европа с кораби, идващи от руския град Архангелск, поради което ги наричали „сини архангели“. Според една от версиите руската царица Екатерина II през 1790 г. подарила рядко красива двойка от тази порода на английското кралско семейство, а според друга версия – „сини архангели“ попаднали на британския остров с търговски кораби през 1860 г. Руската синя котка има грациозна осанка, издължено елегантно тяло. Шията е дълга, права, с елегантна извивка. Има сравнително къса клинообразна глава, прав нос, големи заострени уши, широки в основата си, отвесно поставени. Носът е прав, не много заострен. Очите са големи и изразителни, широко поставени, с бадемовидна форма и зелено обагряне. Крайниците са високи и елегантни. Има овални лапи и сравнително дълга островърха опашка. Но най-красивата породна особеност е равномерното сиво-синьо оцветяване на козината, която е копринено мека (плюшоподобна), с къси, гъсти, нежни и меки косми с подкосмие, което има еднаква дължина с покривните косми. При попадане на слънчев лъч върху козината тя искри със стоманен отблясък. Окраската е равномерна по цялото тяло, със сребристо сиво-синкав оттенък.. Носната гъба и възглавничките на лапите са със сиво-син цвят. Недостатъците на породата са: масивно, едро тяло, квадратна или кръгла глава, жълтеникави очи и очи с овална форма, бели петна и ивици по космената покривка, широка в основата си опашка. Нежелателен белег е приликата със сиамската котка. Руската синя котка има спокоен и уравновесен характер. Тя е ласкава и лесно се привързва към членовете на семейството, но в определени моменти проявява недоверие, особено силно към гости. Проявява особено силно изразен ловен инстинкт. Отличава се с голяма чистоплътност, като полага големи грижи за космената си покривка.

 

Турска ангорска котка (Turkish angora cat)

      Въздушният силует, издължените крайници и елегантната походка на тази „перла“ на Ориента внушава представата за балерина или танцьорка. Независимо от тези качества на ангорската котка, в последните години тя рядко се среща по фелиноложките изложби, тъй като преди време сред любителите на котки, мястото й беше заето от напористите персийски котки. Независимо от сходство между породите (само на пръв поглед), турската ангора е една естествена котка. Изпаднала в „немилост“, ангорската порода котки започва малко по малка да се загубва от погледа на любителите. Тя е на ръба на пълното изчезване, когато най-сетне турското правителство предлага на зоопарка в Анкара специална програма за селекция и възпроизвеждане, като се започне от последната двойка чистопородни животни, които били с изцяло бяло, блестящо покритие. Обявено за държавно съкровище, това котешко семейство било грижливо охранявано. Въпреки естетическите си качества, нежността на характера и лесното поддържане на външния вид, ангорската котка остава една забулена в тайнственост порода. Някои изследователи смятат, че тя е пренесена много отдавна по земите на Турция от номадски черкезки племена и е запазила своя естествен вид благодарение на това, че тези райони са били много пусти. Уникалното животно ,е с нежно сърце и обича да се сгушва като топла яка около врата на стопанина си. Това е една динамична, палава и закачлива, дори „бъбрива“ котка, която се държи добре с децата и другите животни наоколо. Ангорката е скоклива като катеричка и както горската обитателка обича да се катери. Никак не е зле, ако живеете в апартамент, да й осигурите специално приспособление за катерене. Ангорката наистина е малко дива, но лесно се приспособява и дори свиква да се разхожда на повод. Познавачите я смятат за много умно създание с претенции: да има около себе си „специален“ човек – нежен и внимателен, който постоянно да се грижи за нея. Е, това може би е една мечта в нашето претоварено всекидневие. Косменото покритие на турската ангорка не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си „свилен“ вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда „замърсено“ (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото – кремаво и екрю.

Регдол (Ragdoll cat)

     Породата е създадена през 1960 г. в Калифорния (САЩ). Произхожда от една бяла синеока персийска котка с име Жозефина, заплодена от сиамски котарак с име Регед. Бременната персийка била блъсната от автомобил и тежко ранена, но въпреки това тя успяла да роди. В нейното потомство забелязали уникалено качество. Котенцата били толкова спокойни, отпуснати и пасивни, че буквално увисвали в ръката като парцалена кукла – поради тази причина породата била наречена така (от англ. гаgdoll-парцалена кукла). Котетата, като че ли били загубили всякакво чувство за страх и били безчувствени на болка, което ги правило изключително уязвими. Те не умеели да се бият и били лесна плячка за други животни, враждебно настроени към тях. Котките от тази порода били способни да легнат да спят по средата на улицата. Тялото им не е крехко, но те трябва да бъдат пазени далеч от други животни или от деца, които могат да ги наранят. На външен вид регдол прилича на бирманската котка, но при нея са по-широки гърдите, по-масивна е задната част на тялото и има средно дълги и по-дебели крайници с големи овални лапи. Главата е дълга, с клиновидна форма, с широк череп и ясно изразени дебели бузи. Очите са едри, с овална форма, сини на цвят. Космената покривка е мека и гъста, по структура напомня на заешка козина, като нейната плътност зависи от сезона. Според създателите на породата регдол не се нуждаят от особено често разресване. Известни са три типа окраска на козината:1. Кълър пойнт – с отмети; 2. Митед – с бели лапи – „чорапчета“ и 3. Биколор (двуцветни). Във всеки от тези типове окраската на козината на крайните участъци на тялото може да бъде тъмнокафяв, шоколадов, син и лилав. Регдолите, подобно на кълърпойнтите, се раждат бели, като окраската напълно се проявява едва към двегодишна възраст. Котките от тази порода са изключително податливи на обучение, необичайно ласкави и игриви. Много добре живеят с други домашни любимци, но не умеят да се защитават -предпочитат да се скрият, въпреки че са доста едри (достигат до 10 кг тежина). По тази причина защитните функции на котките от тази порода трябва да се изпълняват от техния господар. Тяхното поведение трябва да се наблюдава много внимателно, за да се откриват навреме евентуални признаци на заболяване.

Мейн Куун (Maine Coon)

Мейн куун е порода среднодългокосместа домашна котка произлиза от съчетание между името на американския щат Мейн, и  приликата с козината и муцуната на американската миеща мечка енот (англ. coon). Достига големи размери, масивна и мускулеста е, с дебела, дълга опашка. На възраст 5-6 години теглото на мъжките може да достигне до около 15 кг, а на женските – 5-8 кг. На външен вид наподобява малък рис. Единствен физиологичен недостатък при нея е, че при тези големи размери сърцето й е сравнително малко и при по-големи натоварвания може да не издържи. Много дружелюбна. Издръжлива и активна. Свикнала да живее при по-суров климат и да води нелек живот, тя обича да спи в особени пози и на странни места. Обича да играе, има тих, приятен глас. Нуждае се от повече пространство. Прекрасно се разбира с деца, но като цяло е срамежлива и деликатна. Има добър характер, много е умна, лесно се адаптира и не се нуждае от особени грижи. Разбира се и с други животни, обича да си играе дори с кучета. 

Бирманска котка (Birman cat)

    

        Приема се, че бирманската котка произлиза от Бирма, където е била обожествявана от местните жреци. Преди векове високо в планините в Бирма в един от величествените храмове живеели будистки монаси, поклонници на синеоката богиня Цун-Куанкса, чиято златна статуя се намирала в храма. Благодарение на тази богиня, душите на умрелите монаси се преселвали в други същества, възкръсвали и се завръщали в храма като… котки. Не случайно породата е известна и като „Свещена бирманска котка”. Вероятно около 1919 година мъжки и женски екземпляр били пренесени до Франция. Само женската котка – Сита, отцеляла по време на дългото пътешествие, но за щастие се оказало, че е била забременяла.  От това котило произлезли всички днешни представители на породата. През 1925 година френските фелинолози признали бирманската котка за официална порода. След края на Втората световна война обаче, в цяла Европа останали само 2 котки от породата, което наложило кръстосването й с други породи. Перфектната бирманска котка е голяма, продълговата и набита. Има копринено мека дълга козина, но не толкова тънък косъм, колкото при персийските котки например. Цветът й е светъл, като крайниците, муцуната и опашката преливат в тъмен цвят, като при сиамските котки. Бирманската котка се отличава от всички останали породи по външния си вид, изискано поведение и особен характер – те са игриви, елегантни, но едновременно с това и тихи и ненатрапчиви. . Тя бързо става пълноправен член на семейството. Много добре се разбира с децата и търпеливо понася техния тормоз. Тя лесно установява контакт с всеки гост. Привързва се по-силно към човека, отколкото към дома, в който живее. Нежни и игриви, тези очарователни създания се отличават с безпределна преданост, но в замяна искат същото. За да се чувстват добре имат нужда от внимание и често общуване.

Рагамъфин (Ragamuffin)

      Рагамъфинът е сравнително нова порода. Създадена е през 1994 г. от група селекционери, отделили се от IRCA – International Ragdoll Cat Association. Днес породата е призната от CFA и от ACFA. На външен вид рагамъфина прилича много на регдола, с когото всъщност са роднини. Разликата е в носа и в скулите – рагамъфинътима по-къс нос и по-заоблени скули. Тялото е голямо и мускулесто. Женските тежат между 4 и 7 кг, а мъжките между 7 и 9 кг, което ги нарежда сред най-тежките породи домашни котки. Имат добре развит широк гръден кош. Шията е къса. Глава има заоблена форма, очите са големи с ореховидна форма. Козината е дълга, гъста и копринена. Структурата на тялото му прилича на тази на заека. Срещат се всички цветови варианти. Козината изисква разресване веднъж седмично. Рагамъфинът е подходяща порода за сами живеещи хора с други домашни любимци, за семейства с деца и за възрастни хора. Благият характер на породата я прави и подходяща за хора без опит в отглеждането на котки. Тя нежна, кротка и дружелюбна котка, която изгражда силна връзка със своите стопани. Много харесва да се гали и да лежи в скута им.  Има нужда от внимание и не обича да остава сама дълго време. Отличава се с добро здраве и дълъг живот.

Сиамска котка (Siamese cat)

           Родината на Сиамската котка – една от най-изящните и красиви породи котки, е Сиам (древното име на днешен Тайланд), откъдето произхожда името й. Сиамската котка има древен и кралски произход. Привилегия за отглеждането имали само висшите класи – кралете в дворците и духовниците в храмовете. За тези тайнствени котки се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки – тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази „котешка закачалка“ пръстените не изпадали и не се загубвали.Сиамската котка се характеризира с изключително красива окраска, изящност, интелигентност и неспокоен нрав. Тялото й е неголямо, дълго и стройно. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Главата е издължена, клино-образна, анфас, има форма на равностранен триъгълник, като едната от страните съединява краищата на ушите, а двете други преминават по страните, муцуната и външния край на ушите. Носът е прав, ясно очертан, с тъмна носна гъба. На муцуната има маска, която покрива почти изцяло лицето. Очите са с бадемовидна форма, сапфиреносини на цвят. Ушите са големи и прави, разположени далече едно от друго, широки в основата си. Крайниците са дълги и нежни, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са малки, с овална форма и тъмна окраска. Опашката е права, заострена накрая, без възли и дефекти по нея. Козината е къса, нежна, плътно прилепнала, блестяща. Класическата окраска на Космената покривка е бежова, постепенно преминаваща на гърба в по-тъмни топли тонове. Отметите трябва да съответстват на окраската и включват: контрастиращо по-тъмно обагряне на ушите, крайниците, долната част на лапите, опашката и муцуната (т. нар.“маска“). Цветът на отметите трябва да бъде по възможност равномерен. Новородените котета първоначално са изцяло бели с кафеникави или сиви очи, които с възрастта постепенно посиняват, а козината потъмнява и се очертават тъмните отмети на лицето („маска“), ушите, „чорапки“ на лапите и опашката. За недостатъци се смятат наличие на петна на корема и странични ивици, а също бели петънца и косми в тъмните отмети. За пороци се считат бяло оцветени пръсти, кривогледство, деформации (бучки и възли) на опашката, пречупена и по-къса опашка, които водят до дисквалификация на фелиноложки изложби. Сиамските котки са умни, общителни, обичат да са сред хора и силно се привързват към тях. Твърди се, че по характер приличат изключително на стопанина си. Тези котки са известни с голямата си игривост дори и като възрастни и със силното си мяукане, с което привличат вниманието към себе си, тъй като са много взискателни и имат нужда от ангажираността на стопаните си. Също така те са изключително паметливи и умеят да се отблагодаряват за всяка добра дума или жест на стопанина си.

Персийска котка (Persian cat)

       Със своята горда осанка и интелигентност, Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода „Царя на котките“. Персийската котка е порода дългокосмести домашни котки, произхождащи от древна Персия, дн. Иран. Масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна е сплесканата муцунка с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Тяхната дълга стелеща се козина изисква да не излизат на вън. Правилната грижа изисква всекидневни сресвания, за да се предотврати сплъстяването на козината им. От време на време баня след сресването и изрязване на върховете на ноктите ще поддържат козината чиста, здрава и красива. Добре е да свикнат с къпането още докато са малки. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни – главно бели, сиви и черни. Персийските котки са спокойни, любвеобилни, изпълнени с доверие към хората. Обикновено си избират един от членовете на семейството, когото истински боготворят и са му изцяло предани. Настоятелно искат да им се обърне внимание като стоят до стопанина си и го гледат в очите или го съпровождат от стая в стая. Добре се отнасят с деца и никога не отмъщават дори и за най-големите им пакости и тормоз. Когато нещо не й харесва, персийската котка не проявява агресия, а по-скоро се отдръпва на избрано от нея спокойно място. Лесно се адаптират към живот в апартаменти. Здравето им е крехко като особено застрашени са очите. Често срещани са заболяванията на млечните жлези, както и опасността от стерилитет.